Що е то „Реформа в образованието” и има ли то почва у нас?

Ако започнем с предистория, може да се сетим за началото на прехода и големите надежди на хората, надежди които бяха свързани с тяхното по-добро бъдеще. Очевидно хората се интересуваха как самите те да заживеят по-добре и кои неща ще променят собствения им живот. Уви, след като минаха десетина година, обществото разбра, че надеждите за тях са загубени и поради тази причина очакваха поне някаква реализация за техните деца. Това принуди политическите сили които до този момент се отнасяха крайно незаинтересовано по този въпрос, вече да слагат в предни позиции от техните предизборни платформи и проблемите с образованието. И така ни се обещаваха едни невероятни реформи, с които едва ли не България ще тръгне толкоз стремглаво напред, че другите страни би трябвало да ни гонят с години!

Разбира се реформа не се осъществи, а тук там когато се направеше някоя „кръпка” се раздуваше в такава степен по медиите, както балон на детски рожден ден.

В момента искам да изложа няколко тези и да задам на Премиера и Министъра на образованието въпроси, които според мен са наболели. Очаквам да получа отговор какви са неговите виждания по тези въпроси?

Първо да си отговорим защо образованието е важно?

Образованието е важно защото то е това нещо което формира манталитета, духа и ценностната система на една нация. Важно е защото дава самочувствие на нацията и на отделната личност.  Важно е защото в динамичния, конкурентен и глобализиран днешен свят познанието и възприемчивостта се явяват като необходимо и достатъчно условие. И не на последно място, образованието би трябвало да даде равни права и шанс за развитие на всяко едно българско дете.

Кои са най-важните по степен въпроси в образованието?

В момента на теория самия образователен процес има две основни, равностойни по значение, задачи – възпитание и образоване. Проблемът тук е, че първата задача има не нулев, а по-скоро отрицателен ефект. Нека да изясним защо е така! Още от ранните класове учениците се възпитават в едно нещо – че те трябва да са съвестни, да изпълняват това което им се казва, да си пишат домашни и др., а когато не изпълнят това което трябва ще получат съответно наказание. Дори се споменават сентенции от рода на „Който се учи той ще сполучи”. На думи добре, но на практика какво се получава – някои учат всеки ден, държат се по правилата всеки ден, а други масово не спазват всички тези правила, но наказание няма. Например масово явление е учител да се прави, че не вижда как учениците преписват, защото после не би могъл да направи нищо. Защо? Ами защото ако се оплаче на директора, най-вероятно ток самия ще излезе виновен, ако не това може да се приеме за слабост и да се използва от директора. Но и в другия случай ефекта е пак същия – директора дори да накаже ученика. А на самия ученик няма да му пука защото той вече знае – а именно, че е важен за това, че на училището се дават пари в зависимост от броя ученици, и той не би бил изгонен. А дори и да бъде изгонен, то всяко друго училище би го прибрало, поради същата тази причина. Разбира се този ефект може да си представите как се отразява на тези които се трудят честно. А това, че се преписва масово е абсолютен факт, само с малки изключения, когато учителят има подкрепа от директора и може да изисква наказание на провинилите се. Така още от малки учениците се възпитават в това, че има правила, но те не спазват. Но най-лошото е, че самите ученици почват да смятат, че това е нещо нормално. Разбира се това продължава и в университета, после на работното място (особено ако е държавна длъжност) , след това на същото се проявява и на пътищата и т.н.т.

Друг проблем е този с дисциплината – отново някой може да разваля часовете, да се държи грубо със съученици и преподаватели, да пречи на тези които искат да научат нещо. И отново тук няма адекватна система за наказание и справяне с проблема.

А нека да споменем и още някои неща – запитайте се  на колко от следните въпроси може да отговорите, както и колко ваши познати биха отговорили:

1)      Какво представлява валентността в химията?

2)      Какво гласи закона на Кулон?

3)      Коя е столицата на Зимбабве?

4)      Може ли да изброите основните компоненти които съставят една клетка?

5)      Може ли да сметнете процента на увеличение ако даден продукт е имал цена 120 лв. след това се е повишила на 140 лв. (без да се ползва елка)?

6)      Знаете ли коя година е роден Карл 5?

Мислите ли че тези неща са по-важни от възпитателната цел? Колко хора мислите, че ползват тези или подобни знания голяма част от които са за ученици от 7-8 клас?

Общо взето може да се каже – „ЗАЩО ЗАБРАВИХМЕ ЗА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЦЕЛ”?

Ефективно ли е министерството и хората които работят в него?

Когато се говори за ефективна реформа, първото за което трябва да се запитаме е кой ще я прави, има ли капацитета, волята и екипа за да я свърши? За първите две е малко рано да се говори, затова искам да се обърне внимание на хората които работят в министерството. В момента доколкото ми е известно, в по-голямата си част кадрите в министерството са едни и същи. Особено важно е да се запитаме как може да се очаква добра реформа, при положение, че експертите са едни и същи хора несменяеми от повече от десетина години. Няма как хора доказали, че не са виждали истинските проблеми в образованието, защото досега непрестанно биха настоявали за решението им. Е разбира се, че има и друго обяснение – например да не се интересуват от това, а да гледат само как да се възползват от службицата си (тоест това се доказа и за матурите). Абсолютно същото може да се каже и за директорите на дирекции. Специално внимание трябва и да се обърне какви са специалистите по отношение информационни технологии, за което след малко ще разгледаме като отделен проблем, но тук трябва да се знае, че тези които отговарят нямат познанието, капацитета и опита за да са на тази позиция.

Училищните инспекторати?

Интересно е има ли нужда от толкоз много инспекторати, при положение, че се съкратиха училища а и броя на учениците е намалял на половина в последните 20 години, а броя на инспекторатите с нито един? Каква работа вършат инспекторите? Защо няма мандатност на инспекторите? Тъй като те са несменяеми от толкоз много години контролиращите органи се държат с директорите все едно, че са приятели от деца. Може ли в такава ситуация да се очаква, че този инспектор ще напише лош доклад срещу училището? По скоро би си премълчал, а за сметка на това някой ден би помолил директора да назначи някой „негов човек”.  Може ли да се контролират каква работа вършат всеки ден тези инспектори? И трябва ли наистина да са толкоз много, при положение, че почти нищо не се случва от тяхна страна, а и ако прекопират някоя презентация я повтарят по 3-4 години, с много леки видоизменения. Отново трябва да се напомни, че ако няма мандатност се създават предпоставки за корупционни практики!

Авторитета на учителя?

В момента авторитета на учителя е толкова нисък, че един общ работник без да има завършен осми клас може да се каже, че има по-голям авторитет, поради факта, че взима повече пари. Но не парите са най-важни. Важното е че закона не се грижи за да се създаде авторитет към учителя. Учениците масово се държат с учители все едно са най-пропадналите хора, като нямат адекватно уважително обръщение към тях, а много често са използвани обидни епитети. А подобна ситуация се наблюдава и в родителите. Трябва да се променят и законите за отношения между родител-учител. Защото до сега родителя, особено ако е от ново бизнесмените се държи по начин, който не се наблюдава и по нашенските футболни терени. А освен това нещото което много често понижава авторитета е това, че се налага да се вика и кара когато някой не нарушил дисциплина, преписал или нещо друго, а наказание няма. Трябва системата да не допуска да изпада в такова състояние учителя – да вика, да се кара и др. За тази цел трябва да има регламентирани наказания и самия учител да съобщи за нарушението след което да се приложи съответното наказание, гарантиращо в голяма, че няма да се повтори самото нарушение! Но е недопустимо в час по математика например учителя да се превръща като старшина от казармата!

Разбира се тук има и учители които са некомпетентни по предмета си и затова също подсилват такова отношение от учениците.

Проблемът с дисциплината?

Дисциплината безспорно е най-важното нещо в образованието, защото тя указва влияние и в двата аспекта на образованието – възпитателен и образователен. Как влияе лошата дисциплина? Когато не се спазва дисциплина се проявява неуважение към по-възрастните (преподавателите), нетолерантност към съучениците си, нарушаване на правилата за образование, нарушаване нормалното предаване на урок. И отново тук най-ощетени са тези ученици които искат нещо да научат. За да се види, че те самите имат механизъм за защита е необходимо да се направи стратегия за дисциплината и това какви наказания да се прилагат. Отново искам да спомена, че в момента има такива правила но те не се спазват – има правило в което се казва, че когато се извърши действие което накърнява авторитета на преподавател, той трябва да бъде изключен. Разбира се поради финансовите причини директора не би се съгласил! А ясно е, че когато се уронва авторитета на учител, не може да има преподаване. При не решаването на този проблем не би могло да се говори за каквато и била реформа.

Проблемът с преписването?

Както вече се спомена, този проблем може би е най-сериозният проблем в образованието. Още от тук се зараждат НАГЛИТЕ. Тук въпроса е как да се направи така, че да има наказание за тези ученици, но то да е гарантирано и предварително ясно. Каква да бъде възпитателната политика към това, че учениците да НЕ толерират други такива които преписват – защото те са губещите. Може да се помисли да се въведе предмет по етика и там да се разглеждат всички тези взаимоотношения и следствията от тях (но това да стане някъде в 3,4,5 клас). Какви правила ще се създадат да се контролират наказанията за преписвачи, а не да се прикриват такива. Защото много пъти учители, а дори директори когато не взимат мерки по българското законодателство те са съучастници.

Проблема с финансирането?

Няколко пъти досега се спомена проблема как не може да се реагира поради това, че училището когато изгуби финансиране, то губи и ученик. А и разбира се, че щом пишат лесни оценки, оставят да се преписва и се завършва лесно то тогава може да има повече желаещи за дадено училище. Но това не би направило по качествено образованието там. Може би трябва да се гледа и с какви оценки влизат учениците (като това се определя спрямо всички кандидатствали в дадената община). Също може да се следят и коефициенти базирани на общо класиране на ученика след матура, отнесено спрямо общото класиране след кандидатстване – това би дало доста по-добра оценка за училището. Но и при по-доброто образование има голям проблем – как да сме сигурни, че ако дадем повече пари, този ученик ще остане да работи в България?

Проблема с учителските настоятелства?

Не съм видял досега през моя живот някой да дава пари за нещо, без да изисква в замяна нещо друго. Защо мислите, че точно настоятелствата са такива. Ако даден родител даде няколко хиляди лева спонсорство мислите ли, че няма да изисква по-добри оценки. Ако е така как биха се чувствали другите като видят, че някой получава незаслужени оценки? Нали все пак оценките се пишат за знания а не срещу пари?  Как се контролират средствата в тези настоятелства? Как се осчетоводяват? Може ли чрез настоятелствата да се създават черни каси в училищата? Кой проверява дали има натиск на родители и дали пък няма корупция с тези средства?

Защо не се спазва осемчасовия работен ден?

Обърнете внимание, че един ученик има около 30 учебни часа на седмица,  един учител има общо 18 по норматив. Дори и някои да каже, че той върши някаква работа в къщи, то нима ученика не учи постоянно нови уроци, а учителя неща които уж трябва да знае, ако се готви за урока де? По скоро всеки гледа да свърши нещо друго и по този начин няма как да се очаква да има работа по кръжоци и др. такива. Може да с измисли задължително всеки учител да води по 1 кръжок за по 5-6 часа на седмица и да е свързан с неговата дисциплина.

Проблема с ИТ?

Този проблем е много сериозен, защото това е най-динамично развиващата се област в света, а ние вече страшно много изоставаме. Отново на първо място трябва да се сменят кадрите в министерството, защото това там са хора които ако им се даде да направят една елементарна програма - няма да могат. А тук наистина се изисква да се назначат хора които са много наясно с тези неща, хора които са на гърба на вълната. В момента такива хора няма в МОН. А има българи от БАРС които са на световно ниво. Спомням си стратегиите преди години в държавата когато на мода бе електрониката, то се създаваха училища специално профилирани в тази област, като преподаватели бяха инженери. Сега ако искаме да имаме и специалисти в дадената област, а не само хора които могат да ползват дадени продукти, то трябва да се реализират такива проекти. Трябва да се създадат правилни учебни програми, програми базирани на нуждите на университетите, на нуждите от пазара на труда, на съвременните модерни тенденции, дори и на нуждите на БАН. Но тъй като тук сме изостанали с поне едно десетина години и ако искаме да сме високотехнологична страна със специалисти, то тук трябва хората които създават програмите, стратегиите и отговарят за ИТ в МОН наистина да са на ниво. В момента може да се каже, че там се работи само е една посока – налагане на продукти на Microsoft, за които има и безплатни аналогии, но очевидно е важно да се  вземе КОМИСИОННАТА! 

Освен това да не говорим за състезанията по ИТ. Обикновено хората от комисията освен, че не оценяват безпристрастно то не всички имат и познанията по дадената тема. Тоест самите те не могат да реализират проект който те оценяват? А това създава неприятни усещания у участниците и даже съм виждал де мотивирани такива. И не на последно място сигурно над 50%  от ръководителите нямат идея  от това какъв е  проекта и какво прави в детайли, а над 70% нямат никаква заслуга за това, а над 90% нямат идея как е реализиран.

Проблема с кариерното развитие?

Кариерното развитие е доста добра идея стига да има обективна оценка за дейностите и знанията на учителите. Не съм видял в училищата адекватно отношение и разпределени по равно задачи между всички учители. Обикновено има учители толерирани от директорите, а има и други които вършат черната работа. Но накрая това не се отразява по кои знае какъв начин. Например може от 10 човека участващи в дадено мероприятие, този които е написан за ръководител да прави най-малко, но поради факта, че човек на директора неговата работа се оценява повече. Както и ръководителите по проекти в които нямат никаква заслуга, а просто защото е необходим такъв някои бива записан. Каква е идеята за реално контролиране на тези процеси? Как ще се гарантира също и че няма да има тарикати които да не участват в мероприятия – ще има ли ротационен принцип? И конкретно как ще става повишаването на степента при кариерното развитие – пак ли по същия начин? Мога да дам пример за хора които искат да се развият в ИТ, а реално нямат знанията за това нещо, но тъй като в интернет теми колкото иска човек, не е никак трудно и без да знаеш нищо да направиш презентации на дадена тема.

Проблема със съкращенията?

Помня последната реформа, когато се измислиха идеите за повишаване на заплатите и кариерно развитие на учители. В този момент бяха съкратени хора от помощния персонал и други такива, но не бе съкратен и един зам. Директор, напротив – даже някъде се увеличиха. Увеличена бе и тяхната заплата! Дано това нещо не се повтори, а да се оправи този вид недоразумение. А най-вероятно в момента има зам. директори които отговарят за по 2-3 работника а самите те са само началници. Не е ли по-добре да има още един работник и административната част да се разпредели към директора на училището.

Проблема със синдикатите?

Интересно е защо единствената работа на синдикатите е да дават допълнително отпуска, което ако не е в разрез със законодателството, то тогава има дискриминация спрямо другите работници в тази държава. Нормално ли е това? И защо не протестираха по време на „заменките” и при факта, че провеждането на една олимпиада в събота обикновено е в нарушение на кодекса на труда, както и с доста други извънредни мероприятия в почивни и празнични дни. Но тогава синдикатите не се обаждат за едно нормално възнаграждение. Не се обаждат и тогава когато някои хора постоянно са  натоварени с работа, а други не са? Кои ще следи разпределението на допълнителната работа дали е равномерно или има привилегировани?

НЯКОЛКО ВЪПРОСА ЗАСЯГАЩИ И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Частните уроци и кандидатстудентските изпити?

Нормално ли е когато се кандидатства за висше образование над 95%  от учениците да ходят на частни уроци? Може ли над 90% от учениците завършили математическа гимназия да ходят на уроци по математика, а тези завършили хуманитарна да ходят на урок по съответната дисциплина? Къде е проблема – в качеството на средното образование, в изискванията на висшите учебни заведения или някъде другаде? Има ли контролиращ орган върху ВУЗ-вете за да се види има ли подобни изпитни задачи или теми които не са разглеждани в средното образование. Ако има какви биват санкциите при нарушения – адекватни ли са те?

Проблема с матурите?

Университетите участват ли в дискусията за това какви да са темите на матурите? Защо трябва да има предварителен избор на 3 теми, а после да се тегли едната от тях? Не трябва ли да има жребии в който да участват абсолютно всички теми. А трябва ли да се обявят темите предварително? Не може ли да се укаже само в кой материал ще са въпросите, а самите въпроси да се измислят последната седмица?

Как се откриват нови специалности?

Прави ли се оценка дали има необходими знания в СОУ когато във ВУЗ се открива нова специалност? Има ли връзка с бизнеса когато се откриват такива специалности?

Какви хора завършват ВУЗ?

Защо има хора които не знаят нищо а завършват ВУЗ? Кой контролира дали издадените дипломи отговарят на знанията и изискванията заложени в дадената програма за специалността? Как се гарантира, че тези които са на държавна издръжка ще работят по дадената специалност в България? Има ли стратегия за сключване на предварителни договори между ВУЗ и бизнеса? Може ли да се направи система, така че студента когато учи и влезнал държавна поръчка да се води като заем и след това работодателя да е длъжен да превежда тези пари отново на държавата? Може да се направи така, че хора само от държавна поръчка да може да кандидатстват на държавна работа по дадената специалност.

Назначения в образователната сфера

Забелязал съм, че почти всички назначения имат логично обяснение, но то не е по това кой е най-добър и можещ. Обикновено шефовете винаги са по партийна линия. Интересно защо? Ами за да може да назначат свои хора по самата верига. Говоря за шефове на инспекторати, директори на училища и др. Почти няма конкурс в който да не се знае кой ще спечели – даже се казва, че е обявен за „еди кой си”. Освен по партийна линия има много роднински и приятелски назначения в Средното образование, а и във Висшето. Ако се направи справка може да се забележи че на много преподаватели в университети са учи тели в СОУ, както и роднини на партийни деятели или пък хора от местната администрация и много други. Също така голяма част от учителите си уреждат и децата като такива. В резултат на това в момента и кадрите работещи в образованието са хора които нямат качества, а даже тези които са приети с „връзки” са хора които не могат да си намерят друга работа, защото не са се преборили с конкуренцията в частния и по-платен сектор. Няма как да се получи добра реформа в образованието ако не се започне прочистване и на този тип учители, защото има страшно много хора които нямат знанията за съответния предмет който преподават.